Какво ще излезе от общата работа вдясно?
Страстите преди и след предварителните избори, завършили с крушение за реформаторските партии, бяха последвани от лятно мъртвило. Обвиненията за загубата, показните покаяния на водачи, както и взаимните нападки сред твърдите им последователи в обществените мрежи секнаха. " Щом вдясно никой с никого не се кара, значи приготвя обединяване с някого, с цел да може да се скарат след това " - по този начин знаково лице от така наречен градска десница в България изяснява затишието към общността.
Малко по-късно стана ясно, че " Да, България " и ДСБ водят договаряния, а задачата им е да образуват ядро, около което по-големи и по-малки обединения като Български земеделски народен съюз, Зелените и ДЕОС да се обединят. Стремежът явно е взаимно явяване на избори, което водачите на " Да, България " и ДСБ Христо Иванов и Атанас Атанасов обясниха единствено като механически инструмент за реализиране на задачите им.
В две поредни седмици двамата демонстрираха първо доближаване на позициите си в взаимно изявление, а няколко дни по-късно по време на кръгла маса със символното заглавие " Моделът на превзетата страна и опозицията против него " съобщиха, че слагат началото на " обща работа ". Целта - събиране на публично доверие за " ремонт " на управническия модел на еднолична власт, която усвоява и присвоява общите пари, ръководи посредством боязън и симулация на безалтернативност и " краде бъдещето ".
Организационно обединяване?
Разбира се, след плахото одобрение за тази стъпка от страна на демократичната общественост, заваляха въпроси. Искрени ли са двамата водачи? Ама за какво го вършат в този момент, а не преди изборите? Кой е по-десен и може ли по-десен да се кооперира с по-либерален? Ще се скарат ли за класификация на листи преди първите очертаващи се избори? Защо не бяха дружно на парламентарния избор? На този декор някогашният ръководител на ДСБ и сегашен заместител началник на партията Радан Кънев подмята одобрителни мнения, само че това е единствено предният проект. На назад във времето стартира теза, която звучаща разумно или не, може да се трансформира в следващия препъни камък за общността. А точно – организационно обединяване на обединенията.
" Очаквам още на локалните избори през 2019 такова обединяване да се случи в множеството общини на страната - не тъй като някой " от горната страна " е взел такова решение, а тъй като никой няма да се довери на разграничени или хлабаво коалирани обединения, че имат силата и волята за огромна смяна ", споделя той.
И думите му биха звучали разумно, ако действителностите за така наречен градска десница не бяха малко по-особени. На първо място - извън София тя има малко по-различни характерности и основната от тях е, че в редица по-малки обитаеми места ДСБ към момента е част от Република България, въпреки на централно равнище въпросът да не стои по този начин. А обединяване с партиите от някогашния блок биха добавили единствено негатив към нов опит за опозиционна представителност на демократичната общественост. Най-малкото тъй като с оставането на поста си водач на Съюз на демократичните сили Божидар Лукарски потвърди, че към този момент няма потребност и от трикове, с цел да се покаже близостта сред така наречен Реформаторски блок и ГЕРБ.
И не на последно място, тъй като горчивата истина за непредставените 4.5% от избирателите е, че Република България стартира разпада си, не когато Лукарски разгласи " трика " в изборната нощ и блокът взе курс към ГЕРБ и Борисов (защото в последна сметка всички партии непринудено влязоха в правителството), а когато се прокара за първи път въпросът за единното водачество.
Т.е. опитът до момента демонстрира, че сходен метод има не сплотяващ, а разединяващ резултат, точно поради желанието за доминация на една дребна група над друга и противоположното.
Ето за какво виновното политическо държание на този стадий не е да се подхваща тематика за учредителен съюз и разформироване на партии, защото това е сигурен метод въпросните обединения да се скарат преди да са се събрали. Още повече, че насочването на сходен развой към организациите по места крие опасности от възобновление точно на Република България. А той като формирование е може би най-вредното нещо, случило се в демократичното пространство у нас.
И когато се приказва за дълго чаканото - според някои закъсняло, а съгласно други не - но в последна сметка естествено съдействие сред " Да, България " и ДСБ, е належащо да се упоменат още няколко условия, отвън характерностите на " дясното " в страната.
Какво липсва в България
Управлението в България явно е подчинено на ползите на Борисов, Пеевски и Цацаров. Интереси изцяло забележими, преплетени и получаващи удостоверение във всеки един публичен скандал в последната половин година – от избора на Висш съдебен съвет до случаите " Емко " и " Дунарит ". На този декор опозоцията на ръководството е вяла, а тематиките, които я вълнуват – посредствени.
Откакто в Народното събрание липсват представителите на градската десница (ама не тези, които стръвно желаят да са патерица на Борисов или камъчето в обувката му – описанието зависи от това какъв брой е говорлив лидерът на въпросния придатък към ГЕРБ), споразумението няма изобличители. А демократичната народна власт няма бранители. От парламентарната естрада към този момент не се чува разбор на протичащото се, а изобличенията са маргинализирани.
Разбира се, страната не стопира да съществува от неналичието на тези партии в Народното събрание. Не стопират да съществуват и гласоподавателите им, които са малко, само че оживели след всички земетресения, предизвикал досегът на демократичната общественост до властта.
Ето за какво опитите за тематичен съюз сред ДСБ и " Да, България ", както и гравитиращите към тях по-малки формации е добре да бъдат насърчени. Но с цел да се случи това водачите им би трябвало да дават отговор на два фундаментални за политическото им битие въпроси. Първият е: обединявайки се, подготвени ли са да бъдат съпротива на модела на ръководство, налаган от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи в страната до край, а не " национално отговорно " по модела на Република България да се преврърнат в смокиновия лист за срамните споразумения сред Борисов, Пеевски и Цацаров? И вторият: могат ли да бъдат разобличители на модела КОЙ вътре в самата демократична общественост или когато стане дума за листи, още веднъж ще се прибегне до трикове и прегръдка с Република България, съгласно които изобличаването на Борисов е комплексарско?
От отговора на точно тези въпроси зависи убедителността на " общата работа ", за която заговориха Атанас Атанасов и Христо Иванов. Опциите за отговор са две. Едната е трикът, който към този момент познаваме. Другата към този момент не е постигана.
Полина Паунова
Виж всички публикации от Полина Паунова-->
Малко по-късно стана ясно, че " Да, България " и ДСБ водят договаряния, а задачата им е да образуват ядро, около което по-големи и по-малки обединения като Български земеделски народен съюз, Зелените и ДЕОС да се обединят. Стремежът явно е взаимно явяване на избори, което водачите на " Да, България " и ДСБ Христо Иванов и Атанас Атанасов обясниха единствено като механически инструмент за реализиране на задачите им.
В две поредни седмици двамата демонстрираха първо доближаване на позициите си в взаимно изявление, а няколко дни по-късно по време на кръгла маса със символното заглавие " Моделът на превзетата страна и опозицията против него " съобщиха, че слагат началото на " обща работа ". Целта - събиране на публично доверие за " ремонт " на управническия модел на еднолична власт, която усвоява и присвоява общите пари, ръководи посредством боязън и симулация на безалтернативност и " краде бъдещето ".
Организационно обединяване?
Разбира се, след плахото одобрение за тази стъпка от страна на демократичната общественост, заваляха въпроси. Искрени ли са двамата водачи? Ама за какво го вършат в този момент, а не преди изборите? Кой е по-десен и може ли по-десен да се кооперира с по-либерален? Ще се скарат ли за класификация на листи преди първите очертаващи се избори? Защо не бяха дружно на парламентарния избор? На този декор някогашният ръководител на ДСБ и сегашен заместител началник на партията Радан Кънев подмята одобрителни мнения, само че това е единствено предният проект. На назад във времето стартира теза, която звучаща разумно или не, може да се трансформира в следващия препъни камък за общността. А точно – организационно обединяване на обединенията.
" Очаквам още на локалните избори през 2019 такова обединяване да се случи в множеството общини на страната - не тъй като някой " от горната страна " е взел такова решение, а тъй като никой няма да се довери на разграничени или хлабаво коалирани обединения, че имат силата и волята за огромна смяна ", споделя той.
И думите му биха звучали разумно, ако действителностите за така наречен градска десница не бяха малко по-особени. На първо място - извън София тя има малко по-различни характерности и основната от тях е, че в редица по-малки обитаеми места ДСБ към момента е част от Република България, въпреки на централно равнище въпросът да не стои по този начин. А обединяване с партиите от някогашния блок биха добавили единствено негатив към нов опит за опозиционна представителност на демократичната общественост. Най-малкото тъй като с оставането на поста си водач на Съюз на демократичните сили Божидар Лукарски потвърди, че към този момент няма потребност и от трикове, с цел да се покаже близостта сред така наречен Реформаторски блок и ГЕРБ.
И не на последно място, тъй като горчивата истина за непредставените 4.5% от избирателите е, че Република България стартира разпада си, не когато Лукарски разгласи " трика " в изборната нощ и блокът взе курс към ГЕРБ и Борисов (защото в последна сметка всички партии непринудено влязоха в правителството), а когато се прокара за първи път въпросът за единното водачество.
Т.е. опитът до момента демонстрира, че сходен метод има не сплотяващ, а разединяващ резултат, точно поради желанието за доминация на една дребна група над друга и противоположното.
Ето за какво виновното политическо държание на този стадий не е да се подхваща тематика за учредителен съюз и разформироване на партии, защото това е сигурен метод въпросните обединения да се скарат преди да са се събрали. Още повече, че насочването на сходен развой към организациите по места крие опасности от възобновление точно на Република България. А той като формирование е може би най-вредното нещо, случило се в демократичното пространство у нас.
И когато се приказва за дълго чаканото - според някои закъсняло, а съгласно други не - но в последна сметка естествено съдействие сред " Да, България " и ДСБ, е належащо да се упоменат още няколко условия, отвън характерностите на " дясното " в страната.
Какво липсва в България
Управлението в България явно е подчинено на ползите на Борисов, Пеевски и Цацаров. Интереси изцяло забележими, преплетени и получаващи удостоверение във всеки един публичен скандал в последната половин година – от избора на Висш съдебен съвет до случаите " Емко " и " Дунарит ". На този декор опозоцията на ръководството е вяла, а тематиките, които я вълнуват – посредствени.
Откакто в Народното събрание липсват представителите на градската десница (ама не тези, които стръвно желаят да са патерица на Борисов или камъчето в обувката му – описанието зависи от това какъв брой е говорлив лидерът на въпросния придатък към ГЕРБ), споразумението няма изобличители. А демократичната народна власт няма бранители. От парламентарната естрада към този момент не се чува разбор на протичащото се, а изобличенията са маргинализирани.
Разбира се, страната не стопира да съществува от неналичието на тези партии в Народното събрание. Не стопират да съществуват и гласоподавателите им, които са малко, само че оживели след всички земетресения, предизвикал досегът на демократичната общественост до властта.
Ето за какво опитите за тематичен съюз сред ДСБ и " Да, България ", както и гравитиращите към тях по-малки формации е добре да бъдат насърчени. Но с цел да се случи това водачите им би трябвало да дават отговор на два фундаментални за политическото им битие въпроси. Първият е: обединявайки се, подготвени ли са да бъдат съпротива на модела на ръководство, налаган от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи в страната до край, а не " национално отговорно " по модела на Република България да се преврърнат в смокиновия лист за срамните споразумения сред Борисов, Пеевски и Цацаров? И вторият: могат ли да бъдат разобличители на модела КОЙ вътре в самата демократична общественост или когато стане дума за листи, още веднъж ще се прибегне до трикове и прегръдка с Република България, съгласно които изобличаването на Борисов е комплексарско?
От отговора на точно тези въпроси зависи убедителността на " общата работа ", за която заговориха Атанас Атанасов и Христо Иванов. Опциите за отговор са две. Едната е трикът, който към този момент познаваме. Другата към този момент не е постигана.
Полина Паунова
Виж всички публикации от Полина Паунова-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ